46. СТОЯН ОЖЕНЕН ЗА САМОДИВА

Български народни песни

Пасъл е Стоян телците
на самодивски хорища
и си с мешничка сам свирел.
Самодиви се събрали,
събрали и са играли,
играли й се уморили.
Че са високо хвръкнали
по зелените елхици,
край бистрите ми кладенци
и по цветните моравки,
до равните ми полянки:
трите се голи съблекли
да влязат да се окъпят,
че си роклите съблекли
и златокрайки-махрами,
със зелен пояс момински
и самодивско забунче.
Стоян си стадо покара,
че го на валог превали,
самодивите издебна,
та им роклите открадна.
Самодиви са излезли
и трите голи, без ризи,
трите се молят Стояну:
- Стояне, младо овчарче,
дай ни, Стояне, роклите,
роклите - самодивските!
А Стоян им ги не дава.
Най-първата му говори:
- Дай ми, Стояне, роклята,
че имам майка-мащеха,
и майка ми ме убива!
Стоян й нищо не каза,
най й роклята подаде.
Втората дума Стояну:
- Дай ми, Стояне, дрехите,
че имам братя до девет,
и тебе и мен убиват!
Стоян й нищо не каза,
най й дрехите подаде.
Третята казват Марийка,
тя си Стояну думаше:
- Дай ми, Стояне, дрехите,
дрехите - самодивските,
че съм си една на майка, -
за синец и за дъщеря!
Ти да не сакаш, Стояне,
самодива жена да водиш -
самодива дом не събира,
нито ти деца отглежда. -
Стоян й тихо говори:
- Такваз си търся девойка,
дето е една у майка. -
Че у тях си я заведе,
и други я дрехи облече
с за нея се ожени, -
Свети Иван ги венчавал.
Три години се водили,
станала трудна неволна,
мъжка е рожба добила,
Свети Иван я кръщава...
Като детето кръстили,
яли са, още пили са;
Свети Иван се сумяса,
че на Стояна думаше:
- Стояне, кумче Стояне,
я да ми, кумче, посвириш
със твойта гайда-мешничка,
кумица да ми поиграй,
как самодиви играят.
Стоян с мешница засвири,
а Марийка заиграла,
както хората играят.
Свети Иван й говори:
- Марийке, мила кумице,
що ми, кумичке, не играйш,
как самодиви играят?
- Куме ле, свети Иване,
моли се, куме, Стояну,
да ми извади дрехите,
дрехите - самодивските,
без тях не мога да играя. -
Свет Иван му се помоли
и ми се Стоян предума.
Самси се Стоян излъга, -
кат му е рожба добила,
не ще за назад помисли.
Че й роклята извади,
извади, та я подаде.
И Марийка се развъртя,
че из куминя изхвръкна,
че на къщата кацнала,
самодивски си засвири,
че на Стояна думаше:
- Нали ти рекох, Стояне,
самодива дом не домува!
Плеснала ръце, плеснала
и е високо хвръкнала,
и е далеко отишла,
у пусти гори зелени,
на самодивски селища,
при моминския кладенец.
Там се Марийка окъпа,
моминство й се повърна,
че у мамини си отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2006
Български народни песни. Лирика и епос. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Български народни песни. Лирика и епос. Избрал и подредил Генчо Керемедчиев. София, 1948.