45. ЛАЗАР И ПЕТКАНА

Български народни песни

Де са е чуло, видяло
три пъти жена да близни,
три пъти по трима сина;
станали дор девет братя,
дор девет братя близнаци,
една дъщеря - Петкана.
Сичките мама ожени,
ожени и ги задоми.
току Петкана остана,
и за Петкана доходат,
та си Петкана иская
през девет села в десето.
Мама Петкана не дава,
че било твърде далеко:
нето Петкана ще дойди,
нето пък мама ще иди.
Най-големият брат, Лазар,
той си на мама думаше:
- Я дай я, мамо, я дай я,
че ние сме дор девет братя,
по веднъж ще та заведем
у Петканини на госте, -
девет ми пътя ще стане.
Мама Лазарчо послуша,
та си Петкана посгоди
през девет села в десето.
Като със сватба додоя
млада Петкана да земат,
Петкана плачи, не рачи,
че било твърде далеко -
през девет села в десето.
Като Петкана излези,
черна чума в къщи влезе.
Морила й чума, морила
дор девет братя близнака
и девет снахи се млади, -
остави девет унуки.
Когато дойде събота,
сичките мама прелива,
прелива и споменува.
я Лазара не прелива,
не прелива, не споменува.
Най си го мама кълнеше:
- Да са провалиш, Лазаре,
земята да та не прией,
че ми Петкана издади, -
не мога у тях да ида,
нито Петкана дойожда.
Лазар са от гроб молеше:
- Чуваш ли, Боже, виждаш ли
как си ма мама проваля?
Я дай ми, Боже, я дай ми:
пръстчица - лека снажица,
сандъче - бързо ми конче,
кръстчето - жълта бъкличка,
да ида, Боже, да ида
Петкана да си калесам,
мама на гости да доди, -
доста ма мама проваля!
Богу са жалба нажали,
стори го Господ, стори го:
пръстчица - лека снажица,
сандъче - бързо му конче,
кръстчето - жълта бъкличка
и Лазар стана, отиде.
Като на порти почука,
Петкана стана, отвори;
като го видя Петкана,
тя му ръката поела,
та му ръката целуна, -
ръка му на пръст мирише,
на мухъл, на черна земя...
Петкана дума Лазару:
- Братко ле, бате Лазаре,
що ми на мухъл миришеш?
Лазар я хитро лъжеше:
- Сестро Петкано, Петкано,
като ти, сестро, излезe
и си ни мама раздели,
девет сме къщи градили,
тежък сме чамур дигали,
затуй на мухъл мириша.
Я хайде, сестро Петкано,
че мама лежи, умира,
я ще заварим, я не щем. -
И Петкана са й събрала,
че са във пътя тръгнали.
Вървели, що са вървели,
Петкана дума Лазару:
- Брайно Лазаре, Лазаре,
що ми на мухал миришеш, -
на мухъл, на черна земя,
и ти й сукница прогнила?
Лазар Петкани думаше:
- Сестро, Петкано, Петкано,
като си тръгнах във пътя,
лятна ми роса припадна,
та ми сукница намокри,
не можах да я просуша,
затва й сукница прогнила. -
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
едно ми пиле пееше:
- Божне ле, вишен Господи,
де са е чуло, видяло
жив чуляк с мъртъв да върви!
Петкана дума Лазару;
- Бате Лазаре, Лазаре,
какво ми пиле пееше:
"Де са е чуло, видяло
жив чуляк с мъртъв да върви!"
Лазар Петкани думаше:
- Я върви, сестро Петкано,
тука е гора зелена,
сякакви птички имало,
сякакъв език разбират.
Вървели, що са вървели,
Синките ниви жънати,
техните ниви се стоят...
Петкана дума Лазару:
- Брайно Лазаре, Лазаре,
сичките ниви жънати,
я ваште ниви се стоят?!
- Я върви, сестро, я върви,
девет си къщи градихме,
ниви си не ожънахме. -
Кога във село да влизат,
Лазар Петкани думаше;
- Я върви, сестро, у нази, -
кога та мама попита:
"Кой си те, щерко, доведи?" -
право на мама да кажеш:
"Бати ме Лазар доведе".
Ако ти вяра не фани,
я на ти, сестро, пръстена,
пръстена, мяна сребърна,
подай й пръстян сребърен,
дето го й мама купила,
кога са с булка меносвах,
мама ще вяра да фане.
Я ща да ида, сестро льо,
до голямата могила,
имаме нива голяма -
жъната, недожъната,
ще ида да я обида. -
Петкана у тях отиде, -.
девет им внуки плачеха,
а мама си ги миреше...
Петкана мама извика:
- Стани ми, мамо, отвори!
Майка й от къщи викаше:
- Чумо льо, черна чумо льо,
не ти ли стигна, чумо льо,
дето ми, чумо, умори
дор девет сина близнака
и девет снахи се млади,
ми още идеш, чумо льо,
за девет малки унучки?
Петкана мами думаше:
- Стани ми, мале, отвори
черната чума аз не съм,
най съм ти щерка Петкана. -
Майка й тогив отвори
и на Петкана говори
- Кой си та щерко доведе?
Сега девета година
на гости не си доходяла!
Петкана дума на мама:
- Бати ме Лазар доведе. -
Мама Петкани думаше:
- Я лъжи, синко, кого щеш,
мама си не мойш излъга:
бати ти Лазар, Петкано,
сега девета година
как е от чума загинал. -
Петкана дума на мама:
- Ако ми вяра не фаташ,
я на му, мамо, мяната,
мяната, пръстен сребърен!
Нейната стара майчица,
като пръстена видяла,
тогава вяра фанала -
двете с Петкана плакали,
дорде са двете умрели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2006
Български народни песни. Лирика и епос. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Български народни песни. Лирика и епос. Избрал и подредил Генчо Керемедчиев. София, 1948.