44. НЕРАЗДЕЛНИ

Български народни песни

Изяснило се небето,
Милчо войводо, войводо!
Нашарила се земята -
секакво цвете шарено,
повече ружа алена
и бела лоза винена.
Милчо под лоза седеше
и милно Бога молеше:
- Божке ле, мили Божке ле,
ако се с Янка не земем, -
кога се Янка годева,
аз болен да се побола;
кога Янки годеж пият,
аз още по-зле да стана;
кога си Янка зажени,
аз с душа да се разделя;
кога си Янка венчават,
и мене да си опяват;
кога си Янка извеждат,
и мене да си изнасят;
по Янки сваи га пеят,
по мене сестри да плачат.
Каквото рекъл, тъй било:
кога се Янка годила,
Милчо се болен поболи;
кога Янка годеж пили,
Милчу си по-зле настана;
кога се Янка зажени,
Милчо се с душа раздели;
кога Янка извеждаха,
и Милчо си изнасяха;
по Янка сваи пееха;
по Милча сестри плачеха.
Па се пред църква ставили
Янка деверем говори:
- Девере, стари кумове,
не е закон да ви думам,
ала кю да ви продумам:
пущете ми десна ръка
със Милчо да се простиме,
че сме се много искали,
яла не сме се юзели.
Не се сетили кумове,
десна й ръка пуснали,
със Милча да се прощават;
дори се с Милчо простили,
Янка се с душа раздели.
Па ги двама закопали.
Янка турили пред църква,
Милчо турили зад църква.
Кога било утре рано,
утре рано на преливни,
на Янка - тънка топола,
на Милчо расте зелен бор,
та се през църква превели,
та си връове ставили.
Прегърнали се двамата;
кое ка ги е видело,
се е сълзи поронило.
Янкина макя - майчица,
нали е макя - майчица,
с студена вода прелива.
Милчова макя - мащеха,
със вряла вода прелива,
корени да му изсъхнат -
они още пораснуват...
Та са под църква порасли;
та се двамата ставили;
кое ка ги е видело,
се е сълзи поронило.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2006
Български народни песни. Лирика и епос. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Български народни песни. Лирика и епос. Избрал и подредил Генчо Керемедчиев. София, 1948.