43. СЛЪНЧОВА ЖЕНИТБА ЗА ХУБАВА ГРОЗДАНКА

Български народни песни

Славки си рожба не трае!
Добила Славка момиче,
твърде е било хубаво.
Славка се чуди и мае
как да му име нарече.
Па го нарекла Грозданка -
да му е грозно името.
Расла, порасла Грозданка,
голяма мома израсла,
слънце не си я виждало.
Че си Грозданка излезе
у бащини си градини,
пред бащини си дворове,
там си я слънце съгледа!
Три дни, три нощи трептяло,
трептяло, не захождало;
все му е майка готвила,
готвила, надявала се,
защо се слънце забави.
Кога си у тях отиде,
мама му го е съдила,
съдила, още питала:
- Слънчице мило, мамино,
защо се, слънце, забави,
та ти вечеря изстина,
вечеря - крава ялова
и девет пещи кисел хляб?
Слънчице дума мами си:
- Да, знаеш, мамо, да знаеш
каква си мома съгледах
на долна земя, на света!
Ако таз мома не взема,
не ще си ясно изгрявам,
както си ясно изгрявах...
Да идеш, мамо, да идеш,
да идеш, мамо, при Бога,
да идеш, да го попиташ
може ли да я вземеме,
тук жива да я дигнеме -
за нея да се венчая?
Ходи мама му и пита:
- Боже ле, благодарим те!
Слънце е тъжно и жално,
че е мома съгледало
долу ми, на долна земя.
Бива ли и приляга ли
жива момата да вдигнем?
Господ старици думаше:
- Старице, майко слънчева,
бива си и приляга си.
Да спуснем злати люлчици
на Грозданкини дворове,
на личен ден, на Гергьовден.
Ще върви мало-голямо,
за здраве да се люлее;
най-подир ще иде Грозданка,
на люлка ще си поседне,
на люлка да се люлее;
ний ще си люлки дръпнеме,
нагоре ще я дигнеме. -
Както е казал, станало...
На личен ден, на Гергьовден,
златни са люлки спуснали
на Грозданкини дворове.
Вървяло мало-голямо,
за здраве да се люлее.
Люлели, що се люлели,
най-подир дошла Грозданка;
сама я мама залюля.
Като седнала на люлки,
тъмни се мъгли спуснали,
и люлки са се дигнали.
Като се люлки дигнаха,
мама й плаче нарича:
- Грозданке мила, мамина,
девет си годин сукала,
девет месеца да говейш
на свекър и на свекърва,
на първо либе венчано.
А Грозданки се дочуло
девет години да говей.
Че е Грозданка говяла
девет години на свекър,
на свекър и на свекърва,
на първо либе слънчице.
Слънчу се жалба нажали,
че е Грозданка немица,
та се за друга загоди, -
да не е няма-немица.
Грозданка ще е кумица,
Грозданка ще ги венчава.
Дигнали сватба голяма.
Грозданка було пребули,
само е було пламнало!
Булка под було продума:
- Грозданке, млада кумице,
ако си няма-немица,
че сляпа ли си слепица,
та ми булото запали?
Грозданка се е засмяла
и булки дума, продума:
- Яз не ти було запалих,
само е було пламнало,
и не съм няма-немица,
нито съм сляпа-слепица!
Мене ми мама наръча -
девет съм годин сукала,
девет годин да говея
на свекър и на свекърва!
Сега й девета година,
сега ще и да продумам. -
Като я слънце зачуло
и стара майка слънчева,
булка са назад върнали,
Грозданка с слънце венчали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2006
Български народни песни. Лирика и епос. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Български народни песни. Лирика и епос. Избрал и подредил Генчо Керемедчиев. София, 1948.