35. 3АЛИБИЛ СТОЯН БОРЯНКА

Български народни песни

Залибил Стоян Борянка,
либи я Стоян, иска я,
ала го не ще Борянка.
Мама Борянка предумва:
- Земни го, синко Борянке,
да ми се, синко, наносиш
сини сукнени кожуси,
с по-много злато от сребро.
И Борянка я послуша,
че зе Борянка Стояна,
зела го и венчали се.
Води я една година,
добила й мъжко детенце.
Стоян Борянки думаше:
- Борянке, либе Борянке,
мене ме викат на зефет
аз ще на зефет да ида,
ти да ме, либе, почакаш
доде петлите дваж пеят,
дваж пеят и да потретят,
аз като, либе, похлопам,
да додеш да ми отвориш.
Стоян на зефет отиде,
и Борянка е седяла,
седяла седянкувала,
доде петлите дваж пели,
дваж пели и потретили -
товар борина изгори,
три юза памук опреде,
трийсет вретена напреде,
че й се мрежа домрежи,
че й се дрямка додряма...
Борянка дума мами си:
- Майно ле, стара свекърво,
досега ми си свекърва,
отсега ми си майчица;
мен ми се дрямка додряма,
майно ле, ще си полегна;
ти като чуеш млад Стоян,
ти да ме, мамо, повикаш,
да стана да му отворя.
Таман Борянка заспала,
Стоян на порти похлопа,
мама му стана - отиде,
че на Стояна отвори.
Стоян си в къщи повлезе
и при Борянка поседна,
че си Борянка милваше,
милваше йоще думаше:
- Мило байково агънце,
какво ми й сладко заспало,
като агънце при мама,
като пиленце под мама!
Мама Стояну думаше:
- Стоене, синко Стоене,
що толкоз милваш булчето?
Цялата нощ е играла
с твоите девет шегъри,
сега що легна, та заспа.
Стоян се люто разсърди,
извади ножче черенче,
че си Борянка прободе.
Борянка душа даваше,
езикът й хортуваше:
- Майно ле, наносих ли се
сини сукнени кожуси.
с по-много злато и сребро?
Като шегъри зачуха,
те на Стояна думаха:
- Стоене, ти наш майсторе,
че що ти стори булката?
Цялата нощ е стояла,
седяла седянкувала, -
товар борина изгори,
три юза памук опреде,
трийсет вретена напреде.
Стоян се жалба нажали,
извади ножче черенче,
че се в сърцето прободе
и на Борянка думаше:
- Лежи, либе ле, да лежим,
мама ми да се нарадва!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2006
Български народни песни. Лирика и епос. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Български народни песни. Лирика и епос. Избрал и подредил Генчо Керемедчиев. София, 1948.