34. ЖАЛБА ЗА РОЖБА

Български народни песни

- Ой ми те тебе, Фимо-Тодоро!
Отде как ида, либе, и дода,
я плачеш, либе, я си плакала.
Дали си, либе, пари нямаме,
тежко имане, бели сараи?
Тя отговаря Фима-Тодора:
- Ой ми те тебе, Сърайлем-Петре!
Пусто остало тежко имане,
тежко имане, бели сараи,
кога си нямам от сърце рожба.
Снощи си минах край братови си,
край братови си, клетия сирмах,
че той си й седнал да си вечеря
със неговите дребни дечица -
едно му свири, друго му пее,
едно му плаче, друго му граче,
друго му седи на коляното. -
Той отговаря Съраилем-Петър:
- Я мълчи, мълчи, Фимо-Тодоро,
мълчи, не плачи, не се кахъри,
аз ще да ида на куюмджии,
ще ти излея от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка. -
Тя отговаря Фима-Тодора:
- Ой ми те тебе, Сърайлем-Петре,
пусто остало от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка,
кога не граче, кога не плаче.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2006
Български народни песни. Лирика и епос. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Български народни песни. Лирика и епос. Избрал и подредил Генчо Керемедчиев. София, 1948.