31. ГРОБ С ПРОЗОРЦИ

Български народни песни

Поболи се Бона,
Боне, моме Боне,
от юнашка болест,
от черната чума.
Над Бона стоеше
Бони милна майка,
та Бога молеше:
- Привдигни ми, Боже,
Бона да ми стане, -
курбан ще заколя
на ден на Гергьовден,
два сиви гълъба.
А Бона й казва:
- Мале, мила мале,
Господ курбан не ще,
най си иска Бона.
Кога Бона умре,
да ми викаш, мале,
младото терзийче
да ми реже, мале,
бялата покривка;
да му речеш, мале,
късо да я реже, -
да се гледат, мале,
мойте свилни поли;
да ми викаш, мале,
троица дюлгери
да ми градят, мале,
гроба с дувари, -
да оставят, мале,
на трите кюшета
до три пенджурчета:
първи пенджур, мале
слънце да ми грее;
втори пенджур, мале,
роса да ми роси;
трети пенджур, мале,
дружки да дохождат,
на Бона да викат:
"Боне, моме Боне,
стани, стани, Боне,
цвете да си берем,
китки да си вием,
на вода да идем."
А аз ще им кажа:
"Дружки, мили дружки,
идете си, дружки,
цвете си берете,
та си китки вийте,
на вода идете;
моето е цвете
рано процъфтяло;
моята е вода
все мътна дотекла."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2006
Български народни песни. Лирика и епос. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Български народни песни. Лирика и епос. Избрал и подредил Генчо Керемедчиев. София, 1948.