3. МОМА НАДГРЯВА СЛЪНЦЕТО

Български народни песни

Похвали се малка мома,
че е мома най-хубава, -
по-хубава от слънцето,
по-гиздава от брата му,
от брата му от месеца.
От де зачу ясно слънце,
той си моми отромоня:
- Мари моме, малка моме!
Ти ли ми се тъй похвали,
че си мома най-хубава, -
по-хубава от слънцето,
по-гиздава от брата му,
от брата му, от месеца?
Нека сторим вяра, клетва
да се личим, да се красим
от изтока до захода. -
Влязна мома в тяйнова си,
в тяйнова си ламперишка
та надена всичко лепо,
всичко лепо копринено,
ощ по-лепо сандалено.
Излязла е вън на двора
да се личат по хубости
от изтока до захода.
Личили се по хубости, -
дойде мома по-хубава
от милното ясно слънце,
от брата му, от месеца.
Ясно слънце отромоня:
- Мари моме, малка моме,
я влезни си си ти във къщи,
сос да греем до две слънца:
изгоряха жътварите,
жътварите на полето,
косачите в ливадите,
орачите в угарите,
овчарите под сенките.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2006
Български народни песни. Лирика и епос. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Български народни песни. Лирика и епос. Избрал и подредил Генчо Керемедчиев. София, 1948.