|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
21. ПОРЪКА НА ВЯТЪРА
Български народни песни
Гледайте, очи, гледайте,
гледайте, ненагледали се,
у това поле широко,
де хладен ветрец повева,
зелена трева превива,
скръбено сърце разтушва.
Ей ветре хладен, що вееш,
я постой, ветре, почакай -
нещо ще да те попитам:
като от далеч ти идеш,
дали си минал през Будин,
дали си срещнал и видел,
и видел нейде Милена,
моята мила душица?
Кажи ми, ветре, не мълчи,
жалей ли она за мене,
както я жаля за нея...
Я постой, ветре, послушай
две думи да ти продумам:
ако се случи да минеш
и на връщане през Будин,
па срещнеш нейде Милена,
много й здраве от мене...
И да й кажеш, че жаля
със нея да се състанем, -
две думи да й продумам,
па нека тогаз да умра!
Изт. България (Блъгарска гъсля, 1857 г.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2006
Български народни песни. Лирика и епос. Съст. Генчо Керемедчиев.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Български народни песни. Лирика и епос. Избрал и подредил Генчо Керемедчиев.
София, 1948.
|