20. У НЕДИНИ СЛЪНЦЕ ГРЕЕ

Български народни песни

У Недини слънце грее,
върбо ле, върбо върбице!
То не било ясно слънце,
най ми била сама Неда -
с черни очи еленови,
с дълги клепки босилкови,
с бели зъби бисерови,
с тънка снага самодивска.
Събрали се малки моми
да играят по тревица,
да си берат жълто цвете,
да се греят на слънчице,
а Неда им тихом дума:
- Ей ви вазе, малки моми,
погрейте се на слънчице,
дорде не е прегоряло,
дорде не е подухнала
върла зима в чужда къща.
Израсла е тънка върба
в Недините равни двори, -
то не било тънка върба,
най е била сама Неда:
с бели ръце засукани,
с жълто чело навъсено,
с черни очи нажалени.
Събрали се ергените
да си кършат тънки върби,
а Неда им тихом дума;
- Ей ви вазе триста души,
се ергени, се юнаци,
хем кършете, хем ломете,
а по много миришете, -
дорде върба мъзга пуща,
дорде листи зеленеят,
дорде Неда хубост има.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2006
Български народни песни. Лирика и епос. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Български народни песни. Лирика и епос. Избрал и подредил Генчо Керемедчиев. София, 1948.