19. МОМА ЗМЕЙОВИЦА

Български народни песни

Тръгнало е лудо-младо
низ горица, низ зелена
да си лови дребна лова,
дребна лова яребици,
и по-дребна преперици.
Не е нашло дребна лова,
най е нашло вита ела,
вита ела, съковита, -
удари я във върхове,
изкърти я из корени.
Из корени излезнала
малка мома-змейовица.
Той я фана за ръчица
да я води при майка си,
а мома му отговаря:
- А бре лудо, аджамия,
и това ли да те уча?
Съпаши ми корав пояс,
превържи ми бяли ръки;
развържи ми червен чумбер,
превържи ми черни очи;
па ме фани за ръчица,
та ме води при майка си;
да не рече твоя майка -
наметнице, натурнице,
сама си се наметнала,
наметнала, натурила;
най да рече твоя майка:
"Леле сино, мили сино,
къде узе тая мома!
Не е мома като мома,
най е мома - ясно слънце.
Очите й - ясни звезди,
веждите й - плетен гайтан,
като ходи - вятър вее,
като седи - слънце грее
като дума - бисер ниже!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2006
Български народни песни. Лирика и епос. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Български народни песни. Лирика и епос. Избрал и подредил Генчо Керемедчиев. София, 1948.