18. СТОЯН КЕРВАНДЖИЯ

Български народни песни

Мама Стояна уговаряше:
- Я стани, стани, сину Стоене.
че колата ти натоварени,
биволите ти у плет вързани,
със уста реват, със крака дерат,
със крака дерат черната земи,
със рога бият вити плетища.
Дружината ти вече тръгнали.
Три пъти, синко, хабер проваждат
да върви Стоян млад керванджия,
млад керванджия, керванбашия!
Стоян мами си отговаряше:
- Ой ми та тебе, стара майко ле,
я земи, мамо, китка ключове,
отключи, мамо, маджар сандъци,
извади, мамо, витите гривни,
витите гривни, златни обеци, -
да ги занеса на куенджия,
да си направя на биволите
на рогата им сребърни халки
на хомота им сребърни жегли,
и да си излям сребърна свирка.
Мама му зела китка ключове,
че си отиде в долни земници,
че си отключи маджар сандъци,
че си извади витите гривни,
витите гривни, златни обеци.
Че ги занесъл Стоян керваджи,
че ги занесъл на куенджия,
че си направил на биволите,
на рогата им сребърни халки,
на хомота им сребърни жегли,
и си направил сребърна свирка.
Че си упрегнал руси биволи,
че си отиде керван да стига,
керван да стига, керван да води.
Че си премина село Крушево;
като вървеше, свирка свиреше.
Че са излезли моми крушовки,
моми крушовки и булки крушовки, -
Стояна гледат и си хортуват:
- Благатка, Боже, тъзика майка,
тъзика майка, с тогози синка,
пък по-благатка, коя го земне!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2006
Български народни песни. Лирика и епос. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Български народни песни. Лирика и епос. Избрал и подредил Генчо Керемедчиев. София, 1948.