16. ОВЕН СПАСЯВА СТАДО

Български народни песни

Стоян си стадо размамя
воз тия бели Дунаве,
със тия медни кавали...
Излезна юда низ Дунав,
та си млад Стоян изюди, -
върла го дремка одрема,
та легна Стоян, та заспа;
та му е стадо бегало,
през бел е Дунав минало,
та Влашка земля отишло.
Па са го власци делили
на седемдесе дялове
и са се власци карали
за тоя овен Караджа,
що носи звънец позлатен,
за тая бела щирица
с това ми руно доземи:
за них се власци карали -
нигде се на дел не падат!
Сепна се Стоян събуди -
нигде му стадо нямаше.
Стоян се чудом чудеше,
дека че стадо да найде.
Та стана Стоян, та ойде,
дека слънцето изгрева,
та па си слънце питува:
- Слънчице, ясна огрево,
ти грееш, слънце високо,
ти видиш, слънце, далеко -
виде ли стадо големо?
Слънце на Стоян думаше:
- Стояне, млади кехайо,
не съм ти стадо видело.
Да станеш да си отидеш,
дека месецо изгрева, -
он грее деня и нощя,
месецо да си попиташ,
ега е стадо он видел.
Стана си Стоян, та ойде,
дека месецо изгрева,
та па го пита-попита:
- Месеце, ясни месеце,
ти грееш деня и нощя, -
виде ли стадо големо?
Месец на Стоян думаше:
- Стояне, млади кехайо,
не съм ти стадо я видел.
Да станеш рано да ойдеш,
кога си заран зазаря,
когато звезда изгрева,
изгрева звезда зорница, -
тай грее деня и нощя,
она е стадо видела. -
Стоян си месец послуша,
та ютро рано подрани
при тая звезда зорница;
изгрея звезда зорница -
сичката земя просвети.
Стоян я пита-попита:
- Звездице, ясна зорнице,
ти грееш деня и нощя,
виде ли стадо големо?
Звезда му тогай казуе;
- Стояне, млади кехайо,
я съм ти стадо видела:
твое е стадо бегало,
през бели Дунав минало,
у влашка земя отишло,
хем са го власци делили
на седемдесе делове
и па се власци карая
за тоя овен Караджа,
що носи звънец позлатен,
и тая бела щирица
с това ми руно доземи -
нигде се у дел не падат!
Още се власци карая.
Ти земи медни кавале,
та па отиди край Дунав,
та си засвири налево,
налево и па надесно,
ега те стадо дочуе,
да чуе стадо, да дойде. -
И Стоян звезда послуша,
та везе медни кавали,
та па отиде край Дунав,
на високи му брегове,
та па със кавал засвири
налево и па надесно,
и си със кавал сборува:
- Моето стадо големо,
дека ме чуе, да дойде,
защо им трици разносим,
разносим да ги накърмим!
Дочу го овен Караджа,
па си на стадо думаше:
- Хайдете да побегнеме,
Стоян ни трици разноси,
разноси да ни накърми!.
Като си овен продума,
сичко се стадо сблеяло,
овен Караджа най-напред,
що носи звънец позлатен,
по него бела щирица,
с това ми руно доземи.
Па са у Дунав рипнали,
низ влашка земя утекли,
през бел са Дунав минали,
код млад са Стоян отишли.
Стоян си стадо пресретна,
овен Караджа целуна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2006
Български народни песни. Лирика и епос. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Български народни песни. Лирика и епос. Избрал и подредил Генчо Керемедчиев. София, 1948.