11. ЯНА ЖАЛИ ДЕВЕТ БРАТЯ ЖЪТВАРИ

Български народни песни

Яно, море Яно! Засвирили ми са
два рога ковани и два нековани...
Та не ми са били два рога ковани,
току ми са били две моми загорки, -
от Загоре идат, за Загоре плачат:
- Загоре, Загоре, мило наше село,
лично та обично, яко хлебородно!
По дваж на година жнеме и вършеме,
жнеме и вършеме, косиме, береме;
по триж на година пчелите се роят.
А ти, Румания, пуста останала,
пуста останала, равна се сравнила!
С девет братя пойдох, с едного останах,
и той болен лежи горе в планината,
под дебела сянка, при студена вода...
Как ще дома д' ида, как ще майци кажа!
Как ли ще ми рече: "Яно, мила щерко,
кам ти девет братя?" А аз ще й река:
"Мале, мила мале, все се изжениха."
Тя ще да ми рече: "Яно, мила щерко,
кам ги девет дара от деветтех снахи?"
Па аз ще й река: "Мале мила мале,
дадоха ми, мале, девет черни кърпи,
и дадоха, мале девет черни пера."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2006
Български народни песни. Лирика и епос. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Български народни песни. Лирика и епос. Избрал и подредил Генчо Керемедчиев. София, 1948.