108. ПАРТИЗАНИ - НАРОДНИ ОТМЪСТИТЕЛИ

Български народни песни

Какво е чудо станало
във старо село Спасово!
В село германци дойдоха
и на общината отидоха,
и си на кмета говорят:
- Ти ли си кмета в Спасово?
Че ний сме немци-германци,
за лагер място търсиме;
да бъде място удобно -
надалеч да си гледаме -
до Одрин и до София.
Кмета им място показа:
във спасовските баири,
до Найденовто килиме,
до Сираковто боазче,
до Райковото кладенче,
зад ловджийската коптира,
зад нея Остра могила.
Проклети немци-германци,
като лагера строиха,
апарата си закриха
и лужументи изкопаха!
Като лагера строиха,
не дават птица да хвръкне,
нито човек да замръкне,
нито овчари със овце,
ни говедари с говеда,
нито козари със кози,
ни дребни деца с волове...
И то им вече не стигна, -
по селата тръгнаха:
от кръчма в кръчма ходеха, -
пиеха вино й ракия;
и то им вече не стигна, -
из улиците хукнаха:
деца със пушки плашеха,
из дворищата влизаха,
моми и жени гонеха...
Стари се хора чудеха:
"Каква е тази работа -
четири села пламнаха
от тез проклети германци!
Няма ли майка юнашка,
няма ли майка българска,
българин юнак да изхрани
от германци да ни отърве?!"
Отде се Тошо научи,
този Тошо Атанасов,
омуровската войвода,
от тази гора зелена,
със трийси души другари!
Тошо другари думаше:
- Другари верни, сговорни!
Знайте ли или не знайте -
четира села пламнали
от тез проклети германци:
първото й село Спасово,
а второто Изворово,
Рупките и Винарово.
Хайде, другари, със мене:
вземайте пушки-маузери,
бомбите и патроните,
германци ще си нападнем -
или до един да измреме,
или германци да избийме,
селата да отървеме.
Че пак ги Тошо поведе
през тази гора зелена;
ясна месечина грееше.
На два ги клоня раздели:
откъм Найденовто килиме,
от Сираковто боазче,
откъм Райковто кладенче,
откъм ловджийската коптира,
зад нея Остра могила...
Саатя по един и по два -
Тошо германци нападна:
грозна се война завърза.
Пусти германски часовой,
той си на поста стоеше
и картечница държеше.
Като с картечница стреляше,
Тошо в ръката нарани,
Гено Коларов убива.
Я Тошова вярна дружина
с бомбите и с патроните
четири души убиха -
петия едвам избяга.
Тошо другари думаше:
- Другари, верни, сговорни!
Мене в ръката раниха,
Гено Коларов убиха:
скоро команда давайте
на мойите верни другари -
Гено на ръце да вземат,
тук Гено да ни оставим,
Скъпо й времето за нази:
свършихме бомби и патрони
във Чирпан хабер отиде, -
от Чирпан войска ще дойде,
войската й полицаите.
Може да ни заградят,
заградят да ни избият, -
Гено на ръце ще носим -
дето място намериме,
там Гено ще го заровим.
Тошова вярна дружина
Гено на ръце взимаха, -
През Димитровта кория
стигнали руда поляна.
Тошови верни другари
те си на Тоша думаха:
- Ка щем във гора да ходим;
убит във ръце да носим?!
Няма ли колай да найдем,
тук Гено да си заровим?!
Тошо другари думаше:
- Другари верни, сговорни!
Скъпо й времето за нази:
ясната звезда огряла,
скоро и слънце ще огрей, -
от Чирпан войска ще дойде,
войската й полицаите.
Може да ни заградят,
заградят да ни избият;
лесно се гроб не копае.
Доде му гроб изкопаме,
тука ще си осъмнем:
тук Гено ще си оставим,
че ко би момент намерим,
ще дойдем Гено да вземем.
Тошови верни другари
те се със Гено прощават:
- Прощавай, Гено другарю,
прощавай, не ни забравяй!
Ний ще те вече оставим:
когато роса пороси,
тогава ще те окъпят;
когато вятър повее,
свещеник ще те опее;
зелена гора - спомина,
руда поляна - гробнина.
Тошо другари думаше:
- Бързайте, верни другари,
Кандере доде преминем,
Амаза гора да стигнем, -
ни мой ни змия намери.
Че пак ги Тошо поведе.
Кандере като минаха,
Амаза гора стигнаха, -
слънцето трепна, огрява:
от Чирпан войска идеше,
войската и полицаите.
Най-напреж върви Бараков,
към Винарово отиват...
Нали не знаят, не виждат
де се шумкари намират,
страх ги в гората да влязат!
Тогаз се Тошо покачи
на Високата могила, -
със бинокъла гледаше
към германските лагери:
три камиона додоха,
убити германци вземаха.
Кога си Тошо погледа
към Димитровта кория,
към тази руда поляна,
дето са Гено оставили.
Над Гено са вияха
до два ми черни орела;
орли със криле трептяха,
ясно със уста пищяха;
гарги и черни гарвани
над мъртво тело грачеха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2006
Български народни песни. Лирика и епос. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Български народни песни. Лирика и епос. Избрал и подредил Генчо Керемедчиев. София, 1948.