98. ЛИБЕТО - НАЙ-ГОЛЯМА СИЛА

Книга на народната лирика

Подранилу й мало звънче,
Дани ле, та мой Дане,
Дани ле, мой коледо!
Заран рано по присойки,
по присойки преди слънце.
То не било мало звънче,
ами било Дану майка,
Дану майка преговаря:
- Стани, стани, малък Дано,
да си видиш къко въри,
къко въри вакли овни,
вакли овни витороги!
Малък Дано не дочува
Дану майка отговаря:
- Стани, стани, малък Дано,
да си видиш къко въри,
къко въри се по пътя,
сиви гонци витороги!
Малък Дану пак не чува,
Дану майка отговаря:
- Стани, стани, малък Дано,
да си видиш, къко въри,
млади момци със криваци,
те отиват татък долу,
да си косат росно сено!
Малък Дано пак не чува,
Дану майка отговаря:
- Стани, стани, малък Дано,
де си видиш къко въри,
малки моми с криви вила.
Наемна си малък Дано,
главицата от възглавци,
тънка снага от постилка,
та си отиде татък долу,
татък долу във лаките,
къдет сбират малки моми,
къдет сбират росно сено.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.