97. ВЗАИМНИ КЛЕТВИ В ЛЮБОВ

Книга на народната лирика

Гайтано, моя севдано,
Гайтано, пиле писано!
Гориш ли така за мене
каквото азе за тебе?
Повниш ли, либе, знаеш ли,
кога си бехме малечки,
кога наедно ходехме
в нашата, ваша градинка,
по зелената моравка,
под червената ябълка,
верни си думи думахме,
тайком са разговаряхме -
който са напред ожени,
да даде Господ, Гайтано,
да легне болен да лежи.
Да лежи девет години,
девет постели да сгнои
и девет пъстри возглаве,
да лежи, да не умира;
снагата да му погине,
лицето да му извене,
косата да му опада,
със стълба в гърне да влезе,
във него турски да седне
и там да му е широко.
Комар да му е добар кон,
на припек да го потърси
и па да си го не найде;
от муха крилце - седелце,
иглени уши - зенгии,
ръжена сламка - тояга,
па и тя да му натяга.
А Гайтана му думаше:
- Който ни, либе, разцепи,
от очи да се отдели
и от що му е най-мило.
Воденчар д' иде да стане
и хлебец да си замеси
в лешник- чорупка нощови.
На нокът да го разплеще,
на слънце да го опече,
да яде - да му артише,
на пътниците да даде,
на просеците ламотче,
и на кокошки да троши
и кучетата да храни.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.