96. ЛИБЕ ОТ ДАЛЕКО

Книга на народната лирика

- Стояне, сине Стояне,
що ти са коне мършави,
мършави, сине, калени?
Дали ги вода не поиш,
или ги зоба не зобиш?
- Зоба ги зобя, мале ле,
филбешка бяла пшеница,
вода ги поя, мале ле,
станимашка ми ракия,
ями съм, майчо, загалил,
отвъдна страна бял Дунав
българско малко момиче.
Га си слънцето преваля,
ага се вечер мръкнува,
пък аз дюкеня затворя,
та че си коня възседна,
та бързам, бързам, мале ле,
за вечер тамо да пойда,
та седя, майчо, как седя,
дор ми петлите триж пеят,
триж пеят, трижди повтарят,
та че си коня възседна,
та бързам, бързам, мале ле,
за прогима тук да дойда,
да си дюкена разтворя,
да се комшии не сетят,
къде е Стоян пътувал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.