95. ГРИЖА НА КОН ПОРАДИ ДАЛЕЧНО ЛИБЕ

Книга на народната лирика

Процвилил е сив-зелен кон
низ ливади низ зелени;
никой коня не йе дочул,
дочула го Павлу майка,
па на конче проговаря:
- Що ми цвилиш, сив-зелен кон?
Дали ми си трева гладен,
дали ми си зоб не зобен,
дали ми си вода жаден?
Отговаря сив-зелен кон:
- Хвала тебе Павлу майка!
Нали питаш, да ти кажа -
нито съм ти трева гладен,
нито съм ти зоб не зобен,
нито съм ти вода жаден,
у трева съм до колена,
зоб съм зобен заран-вечер,
зоб съм зобен, вода поен.
На мене е тежко гайле,
тежко гайле, тежка грижа -
годил се е Павел юнак
за девойка презморянка, -
тъмни нощи да разбивам,
кални друми да разгазвам.
Проговори Павлу майка,
проговори, отговори:
- Леле варе сив-зелен кон!
За това си грижа немай, -
аз си имам безцен камик,
тури кю ти безцен камик,
безцен камик на гърдите,
да ти свети стреде нощи,
стреде нощи-полунощи,
да ти свети като слънце.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.