81. ПРОКЛЕТИ ДА СА, НЕВЕНО, ТВОИТЕ СТАРИ КУМОВЕ

Книга на народната лирика

- Проклети да са, Невено,
твоите стари кумове,
че та кръстиха Невена,
да вене света по тебе!
И света вене и азе.
Вена и зиме и лете,
я най-повече на пролет.
Кога на нива да ида
яз се на Бога не моля
нивата да си изора,
но са на Бога помоля
ралото да ми потроши,
наназад да се повърна,
та покрай вазе да мина,
дано та вида некъде;
яко та, либе, не вида,
то барем да та аз чуя
де на мама си хоратиш
твоите сладки думици,
твоите крехки смеховци.
- Байно ле, бачко Иване,
пусто съм платно заткала
на ден по педя надкавам
а във неделя по лакът;
от стан си често излазам
за тебе, либе, да гледам,
де ореш черно угаре
със тия черни биволе
и на биволе хоратиш:
"Орете, черни биволе,
да изореме угаре,
да сеем бела пшеница,
с Невенка да я пожънем!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.