78. УМЕН ОТГОВОР НА ЛИБЕ

Книга на народната лирика

Мама Стояну думаше:
- Синко ле, синко Стоене,
девет е годин станало
майка ти не тъ й питала
де ходиш, сино, де ходиш,
защо ти й конче постало,
постало йоще запряло;
дали й от много ходене,
или й от лошо гледане?
Стоян мама си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
не е от лошо гледане,
най е от много ходене.
Далеч съм либе залибил;
три дни е пътя до него
яз за ден ходя-дохождам.
За туй ми й конче постало,
постало йоще запряло,
много е, мамо, хубаво,
яла е много глупаво,
не знай на стан да тъче,
нито на хурка да преде,
най знай гергьов да ший!
Мама Стояну думаше:
- Синко льо, синко Стоене,
мама ти ша ти поръча
три неща да го попиташ:
кое й най-бързо на света,
най-бързо йощи най-силно;
кое й от меда по-сладко,
кое й от мама по-мило.
Стоян мама си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
питах го, мамо, питах го,
и то ми право обади -
най-бързо нещо, най-силно ума,
ума й най-бързо на света;
съня й от меда по-сладко,
либе й от мама по-мило!
- Синко льо, синко Стоене,
то не е, синко, глупаво..
Либи го, както са либи,
лъжи го, както са лъже!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.