66. ДА БИ ЗНАЯЛА, ЧЕ ЩЕ НЕГО ДА ВЗЕМЕ

Книга на народната лирика

Станка седи
на край бели Дунав,
та си бели
платно копринено.
Набели го
съз златна бухалка.
Простряла го й
на бял ситен пясък.
Па отиде
във нова градинка,
откъсна си
алена латина,
затикна я
на алена буза.
Сълзи рони
през две черни очи,
та си падат
по алени бузи,
от бузите
по кофар чапрази.
Отдолу иде
едно лудо-младо,
то на Станка
леко отговаря:
- Щеш ли, Станке,
двама да се вземем?
Я Станка му
леко отговаря:
- Яз да зная,
че ще теб да зема,
хвърли-ще се
из тоз бели Дунав.
Дето падне
мойта тънка снага,
там да стане
пашенско ливаде.
Дето падне
мойта руса коса,
там да израсте
трева детелина,
да си пасат
бзглишки говеда.
Дето паднат
моите черни очи,
там да станат
два бистри кладенци,
да си пият
беглишки говеда.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.