64. ЛУДА МЛАДОСТ

Книга на народната лирика

Да ти беше тебе мило за мене,
не би чекал есен месец да гредит,
не би чекал месечина да греит!
Месечина за пътници друмници,
темни ношчи за два млади зелени,
како мене, лудо-младо, и тебе!
Та скачи се, малко моме, на чардак,
застои се на кафезлий пенджери.
Распули се горе-долу кон поле,
да ми видиш млад господар де гредит;
ми вяхнало бърза коня сивего,
наметнало ална биниш на рамо,
стребрен дивит лудо-младо на пояса
и ми търчат кон белего Дунава,
да измият бело лице юначко.
Се разтърча малко моме в одая,
си отвори сепет ковчег нейзиин,
си извади бел тестемел от ковчег,
им привика на своите алайки:
- Пометите равни двори момини,
постелите широките одаи,
постелите кадифени миндери,
наредите кумашени перници,
отворите тешки порти момини,
пречекайте ваш господар и мои.
Се разтърча малко моме на Дунав,
му превърли бел тестемел на рамо,
да избришит бело лице юначко.
Та си яхна бърза коня сивего,
се разтърча по тесните сокаци,
по калните, малко моме, калдарми,
ми замина тешки порти момини!
Ми зарона моме солзи горешчи,
- Нека, нека, лудо-младо ергенче.
Не е младос, лудо-младо, до века;
младос течет, лудо-младо, как река,
ама старос, лудо-младо, до века;
старос стоит дур до века, юначе!
Месечина за пътници друмници,
темни ношчи за два млади како нас.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.