54. МОМА ТЪГУВА ПО ЛИБЕ В ЧУЖБИНА

Книга на народната лирика

- Жераве, сиви жераве,
като високо хвъркате,
и на широко гледате,
а минахте ли, жераве,
край пуста, равна Добруджа,
че видяхте ли, жервве,
Симьонча, мойта пръвнина?
Жераве думат девойки:
- Девойко, моме хубава,
като ни питаш да кажем,
правото да ти обадим:
ний си Симьонча видяхме,
сред води, на сред морето;
през море вървят гемии,
гемии баш диреклии;
най-напред върви гемия,
гемия много голяма,
на нея стои Симьончо,
Симьончо, млад капитанин,
със медна свирка свиреше,
свирка му дума, говори:
"Чакай ме, любе, чакай ме,
много си мене чакала,
още ме малко почакай.
Като си, любе, аз дойда,
дари ще да ти донеса,
за триста златно коланче,
за триста фистан копринен,
ако ли, любе, не дойда,
избирай, любе, избирай,
като мен, любе, да найдеш -
мойто ходене да ходи,
мойта си дума да дума,
мойта си песня да пее".

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.