48. ЛУКОВИТСКИ МОМИ

Книга на народната лирика

Я да знаеш, мила мамо,
какви моми има, хей,
отвъд Етрополе!
Луковитско чедо, мамо,
нийде си го няма,
луковитско чедо, мамо,
по света го няма.
Отвъд Етрополе, мамо,
бяли помакини има,
бяли помакини, хей,
сиви бошнакини.
Край Панега, мила мамо,
бяли помакини ходят,
бяли помакини, хей,
бяли крака мият
и с чембер ги трият
луковитски моми, мамо,
луди полудяли, леле,
луди полудялн, хей,
щури пощуряли!
Дано даде Господ, мамо,
суша да ми стане, леле,
суша да ми стане,
Панег да престане,
Вита да пресъхне.
По-лесно да мина, мамо,
по-скоро да ида, леле,
по-скоро да ида, хей,
отвъд Етрополе.
Тамо да си взема, мамо,
бяла помакинка, леле,
бяла помакинка, хей,
сива бошнакинка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.