40. СОКОЛИ-ГОДЕЖАРИ - 1

Книга на народната лирика

Калина мома рано ранила,
Калино момньо ле, Калинчо ле!
Рано ранила, рано неделя,
че се й умила, та се й уплела,
че си утзела дребни ключове,
че си отключи пъстри сандъци,
та си извади бяла премяна,
бяла премяна, риза сюрмяна.
Та се премени, та се нареди,
че си излязи из мали врата,
из мали врата, та в градинчица;
та си откърши дор три ми пръчки,
дор три ми пръчки три ябълчови,
как ги откърши, тъй ги насади,
как ги насада, твй ги и кръсти:
- Дор до ми обяд да са фанити,
дор до ми планни цвят да цвятити,
цвят да цвятити, род да родяти,
род да родяти златни ябълки!
Как ги насади, тъй се фанали,
дор до ми обяд фанали са се,
дор до ми планни цвята цъфтяли,
цвята цъфтяли, рода родили,
рода родили, златни ябълки.
от де са зеха дор два сокола,
че си кацнаха на ябълчица,
с крака си бугат, ябълки свалят.
Де ги съгледа мома Калина,
та си зацапа със бяли ръце,
и си затропа със желти чехли,
да си изпъди дор два сокола.
Отговаряха дор два сокола:
- Ой ти та тебя, мома Калино,
не си ни пъди, мома Калино,
ния не сме си дор два сокола,
я най сме ние до два сгледника,
да си сгледаме мома Калина.
Да й наздраве във този дом,
на имане, на ступане!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.