332. СВАДА МЕЖДУ КОМАР И МУХА

Книга на народната лирика

Сваят се комар и мухата,
да било защо, за какво,
за една женска мушица,
комарът се много разсърдил,
извзди остър боздуггн,
удари муха о сърдцето,
тежка кръвнина паднала,
на цариградски друмища,
не може керван да мине,
камо ли пътник да гази.
Мухите събор събрале,
и кадии турнали;
сеймени бяха осите,
субаши бяха пчелите,
теляли бяха бръмбари,
теляли викат из село:
- Да върви мало, голямо,
мършата от друм да дигнат!
Сеймени комар погнали,
комарът тръгна да бяга
и се на Бога помоли:
- Боже ле, вишни Господи,
я си дай, Боже, дребен дъжд,
на мухи криле изкваси,
хладен ми ветрец да духне,
отсие да си развее!
Господ комаря послуша,
хладен ми ветрец повея,
росеч ми дъждец поръмя,
комар си далеч забягна,
на Ирин, Пирин планина,
там си чадъри курдиса,
чадъри бяха гъбите,
гъбите, чучулешките.
Като дъждецът преваля,
комарът навън излезе,
на.листо ферман изписа -
кой от где е да си иде!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.