329. ПОШЛА ЖЕЛКА НА ОРАНЕ

Книга на народната лирика

Пошла желкя на оранье,
на оранье на копанье,
упрегнала два гушчера,
остен й е люта змия;
понесла е бошчи ручок,
погачица и чорбица,
чорбицата от мушица.
Насрешча й ежо-кежо,
ежо-кежо, таралежо,
наежил се, накежил се,
пресрешна си суа желкя,
пригърна я, цалива я,
цалива я, упаа я,
изруча й погачица,
погачица и чорбица.
Разлюти се суа желкя,
та си ойде на кадия,
па кадию говореше:
- Е кадийо, ефендийо!
Я сам дошла да се судим,
да се судим с ежа-кежа.
Я си пойдох на оранье,
на оранье, на копанье,
та понесох бошчи ручок,
погачица и чорбица, -
насреща ми ежо-кежо,
ежо-кежо, таралежо,
наежил се, накежил се,
прегърна ме, целива ме,
изеде ми погачица,
изкуса ми чорбицата.
А кадия говореше:
- Таком Бога, суа желкьо,
ти си мома дома седи,
оно - момче, така чини.
Разсърди се суа желкя,
на кадия говореше:
- Е кадийо, ефендийо,
криво седи, право суди!
Или стани я да судим.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.