328-а. ПЕДЯ ЧОВЕК - ЛАКЪТ БРАДА - 1

Книга на народната лирика

- Кога мама умираше, лельо ма,
тя на мене зарачаше -
низко либе да не либа, лельо ма,
нито низко, ни високо...
Но нали е пусти касмет, лельо ма,
пусти касмет за никаде -
даде Господ, та залибих, лельо ма,
та залибих едно либе,
едно либе грозно либе, лельо ма,
пегя човек - лакът брада;
капата му тридни длъга, лельо ма,
тридни длъга, ден широка.
Я го турих под водника, лельо ма,
капна капка, удави го;
изнесох го пред вратата, лельо ма,
доде свинкя, увапа го;
па го турих на дръвата, лельо ма,
доде петел да го клювне;
изсили се да го клювне, лельо ма,
а кьо му се ококори;
а кьо му се ококори, лельо ма,
ококори да се бори;
па изфръкна пуста квачка, лельо ма,
пуста квачка със пилета,
та прехфръкна през дръвата, лельо ма,
та ми либето сабори.
Такав си е моя касмет, лельо ма,
моя касмет за никаде!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.