326. ТЪНКА СТАНА КАТО КАЦА

Книга на народната лирика

Идох село, строших чело,
идох друго, строших блюдо,
идох трекьо, ритнах плето,
там затекох до три хора,
до три хора играеха -
едно хоро все ергени,
друго хоро все невести.
Трекьо хоро все са моми,
у хорото до три моми,
най-хубави, най-гиздави -
първата е сополуша,
втората е пепелуша,
я трекята - тънка Стана.
Тънка Стана, гюл фидана,
тънка, тънка, като каца,
бела, бистра като меца,
я засаках сополуша,
они ми я недадоха;
я засаках пепелуша,
и нея ми не дадоха;
па засаках тънка Стана.
Тънка Стана гюл фидана,
тънка, тънка, като каца,
бела, бистра като меца,
посаках я, дадоха я.
Па засака тънка Стана,
малко хлебец да потапне,
оти киде на венчане;
та потапна малко-много -
девет фурни жежок хлебец,
десетата бел симидец;
па посака да си пийне,
да си пийне студна вода, -
девет реки пресъхнали,
девет чешми зепустели.
Па засака тънка Стана,
да я качат у колата,
да я водят на венчане,
упрегнаха чифт волове,
чифт волове, два биволе,
колата е прискърцала,
прискърцала, строшила се,
воловете изпукали,
изпукали изпомрели,
биволето проревали.
У всеки дол и вол дерат,
всеки колар кола прави,
да отнесат тънка Стана
у църквата на венчане.
Венчаха я у неделя,
понеделник рано рани,
рано рани дете роди.
а го роди, а продума,
а продума, а прооди,
отговаря Станин свекър:
- Що е това, мила снахо!
Па какво е това дете,
а го роди, а продума,
а продума, а прооди.
А Стана му отговаря:
- Леле, свекре, вари-ветре,
еле сакаш, ке ти кажем.
Саде иди у селото,
та да видиш протогеро.
Да доведе два кятипе,
я ке кажа, а ти слушай,
а па они да запишат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.