320. ЛУД ГИДИЯ - ЧУДЕН СВИРЕЦ

Книга на народната лирика

Стояне, море Стояне,
що е ова чудо от тебе,
от тая пуста тамбура,
моми си парти фърлиа,
невести разбой скършиа,
старите фурки сдробиа.
И ми станае селяне,
кренаа тежка давиа,
ойдоа дур до кадиа,
ел суди, како се судит,
ели ни кажи по-бърго:
що е ова чудо големо
от левенего Стояна
от тая пуста тамбура!
Моми си парти фърлиа,
невести разбой скършиа,
старите фурки сдробиа!
Кадиа пущи сеймени,
ми го кренае Стояна.
Стоян би умен-разумен,
Стоян си зеде тамбура,
и зеде овен най-арен,
си ойде дур при кадиа:
- Кадия, море кадия!
що си допущил по мене?
Му фърли овен во дворье,
си удри пуста тамбура.
Стана кадиа да играт,
си фърли биниш в камара,
си фърли шапка на греди,
кадия лепо му сборвит:
- Стояне, море Стояне,
чини си, как си чинило,
свири си, как си свирило.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.