310. НА ХОРО ТРОПЛИВА - НА НИВА ДРЕМЛИВА

Книга на народната лирика

Байне ле Иване,
не глядай момата,
празник на хорото,
бяла пременена,
тънко оплетена;
бялата й риза -
мама й я прала;
туй тънко плетене,
буля й го плела,
плела, ресила.
Най гледай момата,
в делник на нивата,
каква жътва жъне,
какви снопе върже;
дали чикъм реже,
дали края бере,
или среда бие.
Нарече се Иван,
говеда да пасе,
момата да следва,
каква жътва жъне,
какви снопе върже,
дали чикъм реже,
дали края бере,
или среда бие.
Намери я Иван,
под дебела сянка,
нито чикъм реже,
нито края бере,
нито среда бие,
най под сянка лежи,
були дете варди,
с крак го залюлява,
и му позапява:
"Нани, нани, леля!
Мама ти, да жъне,
от два реда снопе,
един за леля ти,
други за мама ти."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.