300. ПЕСЕН ЗА ЛАДА

Книга на народната лирика

- Ой Ладо, Ладо, момиче младо!
Я Лада им отговаря:
- Та що одите, та що гледате?
- Момче главиме, мома тражиме.
- Та коя ви е най-омиляла?
- Омиляла ни е крайна девойка.
- Та ето ви я, водете си я,
тя не е луда сама да дойде!
- Луда не луда, сама ще дойде,
сама ще дойде в гора зелена!
Играй, Ладо, да играйме,
чауши ни надиграха,
та ни царство превземана.
Удрете се, два делии, Ладо, Ладо!
Да видиме кой ще кому,
кой ще кому надвие.
Царството ни превземаха!
Конярите със конете,
овчарите със овците,
играй, Ладо, да играйме,
чауши ни надиграха,
царството ни превземаха.
Удрете се два делии, Ладо, Ладо!
Да видиме, кой ще кому,
кой ще кому да надвие.
Играй, Ладо, да играйме,
чауши ни надиграха,
царството ни превземаха,
и любета със децата.
Удрете се, два делии, Ладо, Ладо!
Да видиме, кой ще кому,
кой ще кому да надвие.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.