29. ПОКУДЕНА ДЕВОЙКА ПО-ХУБАВА

Книга на народната лирика

Заглави се лудо-младо,
лудо-младо, млади Стоян,
заглави се на далеко,
та не могат да се видят -
ни тя него, ни той нея.
Казуват му сугрозна е,
сугрозна е, мощне грозна,
казуват я винопойка,
винопойка, зла бикрия -
на ден пие бъчва вино,
бъчва вино и ракия.
Лудо-младо луд полудя,
та си яхна бърза коня,
та отиде да я види.
Път му беше за неделя,
той отиде за един ден,
за един ден до пладнина.
Кога види, що ще види -
дето стои, слънце грее,
дето гледа, злато точи,
дето вреви, бисер лее,
дето ходи, ветър дуе.
Туриха му стол да седне,
столът стои, той не седа,
лю размета черни очи
ту до мома, ту до коня,
та я грабна през полвина,
та я хвърли на конята,
на коня си сборуваше:
- Бегай, коньо, да бегаме,
да бегаме с малка мома,
ще те храня все пшеница,
ще те поя руйно вино.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.