257. СВЕТИ ГЕОРГИ И ДЕВОЙКА

Книга на народната лирика

Излягъл ми е свети Димитър
из мали врата та в градинчица,
да си ръсажда дребни фидани,
дребни фидани, златни ябълки.
Както ги сажда, тъй ги нарича:
- До обяд да са всички ванити,
а пък до планни листи листети,
цвят ми цъвнети дребен мергариц,
рожба родети златни ябълки!
Излягла беше Димитру сестра,
из мали врата та в градинчица,
та в градинчица под ябълчица,
да си зашива дребнанко шитьо,
дребнанко шитьо птичатя крилца.
Де я съглеца най-добър юнак,
най-добър юнак, свети ми Герги.
Че си превлязе в темно яхъре
че си искара най-добър коня,
че му се качи на добра коня,
та че си отзе син боздугана.
Коня ереше, боздуган вие,
както го вие, тъй го завърли
Димитру башча под ябълчица.
Димитру сестра поли прегърна,
поли прегърна, клетва прочете:
- Ой Герге, Герге ти свети Герге,
да си не сйериш най-добра коня!
От де я зачу свети Димитър:
- Мър мълчи, сестро, уж онемяла,
уж онемяла, уж ослепяла!
Той с меня ходи, та тебя люби!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.