256. СВЕТИ ГЕОРГИ ОБХОЖДА ПОЛЕТО

Книга на народната лирика

Рано рани свети Гьорги,
рани рани на Гергьовден;
осидла си врана коня,
осидла го, обузда го,
обузда го, възседна го,
да обиде равно поле,
равно поле, зелен синур,
зелен синур и ливади,
и ливади и кошари,
и кошари и обори,
и обори и пчелари,
че го срещна горска дива,
горска дива, самодива:
- Добра среща, свети Гьорги!
- Дал Бог добро, горска диво!
Отговаря горска дива:
- Лелей, варей, свети Гьорги,
де отиваш толкоз рано,
толкоз рано на Гергьовден?
Отговаря свети Гьорги:
- Ще да ида да обида,
да обида равно поле,
равно поле, зелен синур,
зелен синур и ливади,
и ливади и кошари,
и кошари и обори,
и обори и пчелари!
Отговаря горска дива:
- И аз сега от там ида -
зелен синур до колене,
зелен синур и ливади,
се кошари разагнати,
се ягънца ваклошати,
ваклошати, мингушати,
се обори разтелени,
се турмета белоглави,
белоглави, дългопави,
се кошери разроени,
се рояци, се леваци!
Ние пеем, Бога славим,
от дружина добър вечер.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.