244. МОМА, ЗАДИГНАТА ОТ ЗМЕЙ

Книга на народната лирика

- Бе що бе, Доне, мамина,
мамина, Доне, мамина,
защо бе, Доне, мънинка,
стана ми на стан девица,
мама та не е видела,
да идеш с моми на хоро,
да идеш с булки на вода,
със момци да се шегуваш!
Дони се жалба нажали,
па влезна в нова градина,
накити китка размесна,
взема си котли хубави,
па на езеро отишла.
На езерото два момци,
два момци, до два близнака,
и двата Донки думаха:
- Я хайде, Донке, я хайде,
със назе да те водиме!
Донка си дума продума:
- Олеле варе, два момци,
ка ще да ида със вазе,
коса не съм си омила,
лице не съм си изтрила!
Доде си Донка говори,
триста си змея пристигат.
Селото се е светнало,
Донка в небеса дигнале.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.