242. БЕЗСЪРДЕЧНИ ПОКЛОННИЦИ

Книга на народната лирика

Тръгнали ми са, тръгнали,
Кою ле, клето сираче,
Новоселските чорбаджа,
на Свети Иван да идат.
И Кою със тях отива.
Чорбаджа Кою думая:
- Върни са, Кою, нещем та,
кой ще ти тегли масрафът,
масрафът, Кою, из пътат.
Та че са синца тръгнали,
три дни без вода вървели,
стигнали гиран без кофа,
чорбаджата се сдодумват,
кой ще в гиранът да влезе.
Чорбаджи Иван думаше:
- Да влезе Кою в гиранът,
водица да ни извади,
и да са Кою удави,
че си е клето сираче,
нема за него да плачат,
че нема майка и баща,
че нема братя ни сестри.
Кою са кръсти с две ръце,
та че си влези в гиранът,
намери вода и гребна.
От там чорбаджа тръгнали,
вървели що са вървели,
голяма река упрели.
Река бе буйна притекла,
кой ще реката нагази?
Чорбаджи Иван думаше:
- Нека си Кою нагази,
и да се Кою удави,
че си е клето сираче.
Кою се кръсти с две ръце,
нагази и си премина,
чорбаджии нагазия,
и сички се издавиа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.