241. НАЙ-БЕДНОТО ДЕВОЙЧЕ - НАЙ-ХУБАВО

Книга на народната лирика

Тръгнале ми са болере,
по дивно равно Загоре,
сиви говеда да берат,
хубави моми да гледат.
Говеда са си сабрале,
моми им не аресале.
Па са очеле, очеле,
в голямо село Кунино,
в Кунино оро играе,
край му са те края не види
сичките моми куненки,
са вов сукнени сукници
и вов сини манофиле.
Сирота Рада сираче,
на бела риза бърчена,
на червен кадрев вълненик,
прека престилка загорски.
Па са стояле боляре,
стояле, та па гледале,
никоя не аресале,
само им Рада ареса.
Па се до нея фанале,
един й колан потегли.
Други й чехал застапи,
и на Рада си думаа:
- Радо ле, Радо убава,
я айде да те заведем,
вов наше село, Борован,
боровка, Радо, да станеш,
да те облечем, Радо ле,
се вов свилено, алено!
Рада им отговаряше:
- Не бийте шега, болере,
и я съм била болерка,
и от болерско колено,
цар Муратова унука,
Ирин Попова дащерка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.