237. СЛИВЕНСКИ ТЪРГОВЦИ

Книга на народната лирика

Тръгнали ми са, тръгнали,
сливенски млади търговци,
на панаиря ще идат,
на Узунджойски панаир.
Ходили и се върнали,
конетя си отседнали,
конетя къшан да сторат,
и малко хлебец да хапнат.
Всичкитя ядът и пият,
и пеят и се веселят,
Тодор ни яде, ни пие,
ни пие, ни се весели.
Тодурувите другари,
те на Тодура думаха:
- Тодуре, кардаш и йолдаш,
защо си толкоз кахърен,
дали си болен-неволен?
Тодурчо дума другари:
- Другари, верни, сговорни,
кат ма питате да кажа,
защо съм толкоз кахърен:
аз не съм болен-неволен,
нощес съм лош сън сънувал:
в морето риба ловяхме,
кличоветя ми паднаха,
в морето чак на дъното,
паднаха йоще дръннаха,
и на сърце мя заболя.
На нас ли нещо ще стане,
на нас ли, на коне ли ни,
ил в село на децата ни?
Другари думат Тодуру:
- Не бой се, не бой, Тодуре,
вече ни нищо не става,
ей сега в село ще влезем,
конете да си възседнем.
Че възседнали конете,
вървяли, що са вървяли,
до в лозята са стигнали,
червен са облак дигаше,
телялин вика из Сливен:
- Тичайте, братко, гасете,
язък е, братко, язък е,
за Тодура е най-язък,
че му къщата изгоря,
къщата, още и хана,
и булката му хубава,
и дребните му дечица!
Като чу Тодур таз дума,
силно кончето препустна,
и си у Сливен отиде,
и той се хвърли в огъня.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.