236. КЕРВАНДЖИЯ И БИВОЛИТЕ МУ

Книга на народната лирика

Стоян по двори ходеше,
та си биволе мажеше
и на биволе думаше:
- Биволе мои ангеле,
ка нема нийде кирия,
ние с кирия да идем?
Токо е това издумал,
и калеска му втасала,
млад керванджия да иде,
илядо кола да кара,
илядо кола кирия,
се димутешки паници,
и чемширени лъжици,
от Пирот дор до София,
че му са яки биволе,
със копринени чулове,
с ебрешимови колане,
железни му са колата,
сребърни му са ярмите,
златени му са жеглите.
Стоян майци си думаше:
- Викат ма, мамо, викат ма,
млад керванджия да ида,
илядо кола да карам
от Пирот дор до София!
Майка Стояну думаше:
- Синко Стоене, Стоене,
я седи, синко, не оди,
млад керванджия не ставай -
тази е есен дъждовна,
дъждовна, синко, кишовна;
де да е азмак и батак,
все щеш ти да го нагазиш.
Стоян майци си думаше:
- Ще ида, мамо, ще ида,
иляда кола да карам,
по грошец да ми остане,
тие се викат илядо,
яко ли, мамо, и по два,
тие се викат две илед.
Па стана Стоян, отиде
и майка му го изпраща,
та па Стояну заръча:
- Синко Стоене, Стоене,
когато идеш край Тунджа,
тунджа е вода дълбока,
ти се на края позапри,
та си колата почукай,
почукай и понаправи,
дано нагазат другите.
Стоян майка си послуша.
Кога край Тунджа отиде,
той си на края позапря,
та си колата почука,
почука и понаправи,
иляда кола кирия,
все на Стояна викнаа:
- Маре, Стоене, Стоене,
защо си ти керванджия,
и защо имаш два ака,
що не нагазиш най-напред?
Стояну жалба остало,
та си е Тунджа изгазил
и са е Богу помолил:
- Боже ле, вишни Господи,
тука ми сега помогни,
колата да си изкарам,
из Тунджа да си излеза,
при златари ще да ида,
сребрен ще кандил направа,
в черкова да го звнеса.
Та па си Тунджа нагази.
Току до среда отиде,
тежък е талаз довтасал,
та му колата откъсна.
Той на биволе думаше:
- Биволи мои, ангеле,
токо ми сега излезте,
та колата изкарайте,
на края да си излезем,
при златаре ще да ида
рогове да ви позлата,
ноктове да ви посребра!
Спуснали са се биволе,
рогом колата да тикат,
та са на края излезле.
Стоян са назад обърна,
от илядо кола кирия,
саде е Стоян останал,
Стоян със черни биволе,
Никола с мали волове,
та при златаре отиде,
та им рогове позлати,
и им ноктове посребри.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.