231. ЖЪТВАРКА УМИРА НА РУМЯНЯ - 2

Книга на народната лирика

Бонка мами си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
яз ще на румане да ида,
синките моми жа идат,
и Бонка иска да иди.
Бонкина кака думаше:
- Тук седи, Боне, не иди
у Румане и пек гулям,
Румане й поле широко,
ни моиш, Бонке, изкара!
Бонка кака си ни слуша,
най-тръгна Бонка, утиде.
Женали, що са женали,
седнали да си пладнуват,
легнали да си починат,
станали и заженали,
сал мома Бонка не става,
не става и не зажева.
Драгоман Колю думаше:
- Момне ле, Бонкина кака,
я викни Бона да стане!
Бонина кака женала,
женала и повикала:
- Я ставай, Боне, я ставай,
я ставай, Боне, зажевай!
Бона не се обаждала.
Кога кака й отиде,
не ми е Бона заспала,
ями е Бона умряла.
Викна кака й да плаче:
- Боне ле, мила какина,
не ти ли кака думаше:
тук седи, Боне, не оди!
У Румъне й пек гулям,
Румъне й поле широко,
ни можеш, Боне, изкара!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.