230. ЖЪТВАРКА УМИРА НА РУМЯНЯ - 1

Книга на народната лирика

Милчице ле, мома Милко,
чула ли си али не си,
че е дошел субашага
да събира мели моми,
да ги води в Сер на жатва,
в Сер на жатва ангария,
ангария на спахия,
да си жанат ситна нива,
ситна нива, пролетница?
Отговари мома Милкя:
- Ой ле дружки, мили дружки,
да попитам старо мале.
Майка й й отговори:
- Ой ле Милке, мила щерко,
йела, Милке, недей ходи,
тамо има до три чуми,
до три чуми преберници!
Мома Милкя не послуша,
ми отиде в Сер на жатва,
та са жнали, що са жнали,
останало двадни-тридни,
да дожанат ситна нива.
Найдоа си мома Милкя
де турила сръп за зглаве,
я ракойкя за постеля,
я престилка за покривка.
Отговори мома Милкя:
- Ой ле дружки, мили дружки,
ка идете под селото,
под селото в ливадете,
та рукнете, та пейнете,
ке излезе старо мале
да си пита за менека,
вие така обадете:
"Ние Милка оглавиме
за бял камен младоженец!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.