223. МОМА - КЕХАЯ

Книга на народната лирика

- Мале ле, мила мале ле,
мен са кехая викали,
във равно поле широко -
лз ще кехая да стана
на девет тежки сюрии,
на дванадесет овчари.
Майка Тодорка думаше:
- Тодорке, моя дъщерко,
кой ще ти преде дарове,
кой ще ти праши босиляк,
кой ще ти мете дворове?
Тодорка майци викаше:
- Мале ле, стара мале ле,
аз имам сестра по-малка,
ти рано си я придигай,
дарове да ми изпреде,
дворове да ми измете,
босиляк да ми опраши.
Стана Тодорка отиде
във равно поле широко,
та е кехая станала
на девет тежки сюрии,
на дванадесет овчари
малко е кехаювала,
до девет токо години,
та се ни един не сети,
че им е мома кехая.
Най-сетне се е сетило
най-малкото им овчарче,
та на овчари викаше:
- Овчари, мои другари,
сещате ли се или не,
че ни е мома кехая,
сега веч девет години?
Хайдете да я нагодим,
конете да ни подкове,
та дано да я усетим.
Тодорка, хитра прехитра,
извади кърпа серезна,
та си главата превърза
и на овчари рамони:
- Овчари, мои другари,
мене е лошо паднало,
лоша ме глава заболя.
Овчари си се сдумуват:
- Хайдете да я водиме,
дето се дялат кавали
и шарените къжлеве.
Ако е мома хубава,
тя ще се хване у къжел;
ако е юнак кехая,
той ще се хване у кавал.
Станаха та си тръгнаха.
Кога са тамо отишли,
дето се дялат кавали
и шарените къжлеве,
Тодорка, хитра, прехитра,
напреж се хвана у кавал,
сетне се хвана у къжел,
па на овчари рамони:
аз имам сестра по-малка,
армаган ще й проводя,
тоя ми шарен къжелчек.
Пак се овчари сдумуват:
- Хайдете да я водиме,
дето се гази бял Дунав.
Станаха, та отидоха:
кога си тамо отишли,
Тодорка, хитра, прехитра,
тя си Дунава прегази,
отвъдна страна отиде
та на овчари викаше:
- Бре, пукайте се, овчари,
че ви бе мома кехая,
сега за девет години,
та ни един се не сети.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.