222. ОВЧАР И ИЗМРЯЛО СТАДО

Книга на народната лирика

Мама Чевдарю думаше:
- Чевдаре, синко, Чевдарю,
като си стадо зазими,
кръмило приготви ли му,
че ще зла зима да падне,
зла зима, чума говежда,
овчи шап и сипаница?
Чевдар си мами думаше:
- Приготвих, мамо, приготвих,
хилядо копи със сяно,
петстотин шумни листници,
двесте човала със трици.
Като се зима зазими,
храни си Чевдар стадото,
храни го Чевдар, зими го,
зими го Чевдар, пази го
от овчарските празници
до свети Гьорги с ягнета.
Свършил е Чевдар кърмило -
хилядо копи със сяно,
петстотин шумни листници,
двесте човала със трици,
и му стадото измряло!
Седнал е Чевдар да гледа,
не дере Чевдар никоя,
ни овци, нито кобила,
нито пък крава ялова,
а ги на копа трупаше,
тъжна им песен пееше.
Най-подир умря водачът
с позлатените рогове,
с черните очи ваклести,
с бялото руно-коприна,
него на копа не тури,
а го под бука занесе,
при хайдушкото кладенче,
па седна Чевдар при него,
с меден му кавал засвири,
кавал си свири, говори:
"Лальо ле, момче сестрино,
я развий, Лальо, байракът,
събери, Лальо, юнаци,
се отбор, Лальр, като теб,
та на кярове да идем,
по нови, Лальо, печалби,
и на ратаи да платим,
Господ ни добро не дава,
дано го дадат хората."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.