216. ЗЪЛВА И СНАХА

Книга на народната лирика

Мари Стано, бяла Стано!
В село дойде сипаница,
сипаница, лещеница.
Сипнали се сички моми
сипнала се бяла Стана -
с двете йочи йослепела,
с двете уши йоглушела.
Стана има девет брата,
гледала ги пу година,
пу година и полвина,
най-малкия две години,
две години и полвина.
Дойдело е ден Велиден,
Стана бульо йотговаря:
- Мари бульо най-маненка,
премени ме, нареди ме,
разреши ми руси коси,
окрени ми тенък тюлбен,
забучи ми смилна китка,
заведи ме на йорото,
та ме фани при дружките!
Щом га фана и викнали,
и викнали, та запели.
Завърте се до два пъти,
засопна се на бел камен,
засопна се и паднала -
с двете очи прогледнала,
с двете уши прослушала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.