215. ЗМЕЙ-ЛЮБОВНИК И МОМИНИ БРАТЯ

Книга на народната лирика

Змей от гора Руски дума:
- Ой те тебе, Руске любе,
вчера дойдох в твои двори,
по двор ходех, с кавал свирех,
с кавал свирех, тебе виках,
но ти, Руске, не излезе;
дали не си кавал чула,
не си чула, не излезла,
или, Руске, сън си спала?
Руска змейку отговаря:
- Чух го, чух го, либе змейко,
но не смея да излезна,
да излезна дор до прага.
Аз си имам до пет братя -
тримата са оженени,
а двамата - още момци.
Женените по себ знаят,
по себ знаят, та мируват.
Но двамата, що са момци,
на праг седат и си точат
до два ножа, два ханджара,
един ханджар, либе змейко,
един ханджар е за тебе,
един за теб, друг за мене!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.