214. СНАХА ЗАВИСТНИЦА И ПРАВЕДЕН БРАТ

Книга на народната лирика

Кирчу си стаду пасяшя
по Ярижянцку присое,
дяня си стаду пасяшя,
нощя иманя карашя,
Димитрици гу давашя -
скривай гу, снаху, скривай гу,
ага ми дойдя Димитар,
барабар да гу дялимя.
Ага си дойдя Димитар,
на порти чука и рука,
Димитрица му отвори:
- Добре ми дойдя, Димитря,
вчеря е девяр духодял,
та ми е хитро хитровал:
"Ти чула ли си, невяхчю,
чи е Димитар загинал,
дьо двана да се зомимя?"
Димитар тиху румоня:
- То ку е тува истина,
чи си ми подай стрялана,
да идам да гу пристряля.
Стана Димитар утидя
във Ярижянцку присоя;
кирчу бя легнал, заспал бя,
пилянця пяе във гора,
сам пяе, сам си румоня:
- Кирчу лю, лявен юначя,
ти не видиш ли, Кирчу лю,
чи щя те брат ти пристряли?
Рипна са Кирчу, разбуди
и на пилянця думашя:
- Как ще ма брат ми пристряли,
га сум брату ми уткарал
девят тувара ялтоня.
Барабар да гу дялимя?
Тогаз Димитар са сяти,
каква е ная дубара.
Кирчу брата си викашя:
- Хайда ми, хайда, братя ля,
у невяста съм уткарал
девят тувара ялтоня,
барабар да ги дялимя.
Станаха, та ми торнаха,
правя у тях утидаха,
на порти чукат и рукат:
- Стани, нивяхчю, отвори!
Димитрица га утвори
и Димитар хи викашя:
- Винця ли да ни пуслужиш,
или свяхчица да святиш?
Димитрица се сасяти,
та сиДимитру викашя:
- Не ща ви винця пуслужи,
свяхчица да ви посвяти.
Тогав нивяста хватиха,
сас катран я намазаха,
и я на оган туриха;
на борна мясту святяшя,
братя иманя дяляха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.