213. ЖАЛБА ОТ НЕПРАВА БРАТСКА ДЕЛБА

Книга на народната лирика

Юнак лежи юв гора зелена,
я девойче юз тесно клисуре.
Кой ка мине, девойче разбужда,
а юнака никой не разбужда.
Де се сгоди това сиво орле,
та си скокна на юначни гради.
Със крила му сенкя трепереше,
със уста му говор говореше:
- Стани, стани, небуден юначе,
гора се е край друм запалила,
та ке гориш, гориш да изгориш!
- Ако гора, пиле, нек изгора,
ние бееме бракя деветина,
се станааме делба да делиме.
Тиа зеа юнци невпрегани,
мен дадоа старо довпрегано;
тиа зеа коне неяздени,
мен дадоа старо дояздено;
тиа зеа стадо неягнено,
мен дадоа старо доягнено;
тиа зеа булки нелибени,
мен дадоа старо долибено.
За туй ми е жалба останало!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.