211. ЖЪТВАРКА ОПЛАКВА ДЕВЕТТЕ СИ БРАТЯ

Книга на народната лирика

Яно, мори Яно! Засвири ли ми са
два рога ковани и два нековани.
Та не ми са били два рога ковани,
туко ми са били две моми загорки.
От Загора идат за Загора плачат;
Загора-Загора, мило наше село,
лично то обично, яко хлябородно,
по дваж в годината жнеме и вършеме,
жнеме и вършеме, косиме й береме.
По триж в годината бял трендафил цъвти,
по триж в годината пчелите се роят.
А ти Романия пуста останала,
пуста останала, равна се сравнила.
С девет братя дойдох, с едного останах,
и той болен лежи горе в планината
под дебела сянка, при студена вода,
ка ща дома дида, ка ща майка кажа.
Ка ще ли ми рече: "Яно, мила щерко,
кам ти девет братя?" А я ще й река:
"Мале, мила мале, изжениха ми се".
Тя ще да ми рече: "Яно, мила щерко,
кам ти девет дара от деветте снахи?"
Па я ще й река: "Мале, мила мале,
малки бяха моми, дари не готвили",
Та па ще й река: "Мале, мила мале,
дадоха ми, мале, девет черни кърпи,
и дадоха, мале, девет черни перя".

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.